Нотариус Красимир Катранджиев

Производства

ВАЖНО: Така обобщената информация не е изчерпателна, нейната цел е да даде обща представа на клиентите на нотариалната кантора какви производства се извършват, какви са необходимите документи за тях и прочие. Всеки конкретен казус изисква специално внимание и преценка.

Нотариалните производства в Република България се извършва на български език.

Страните по нотариалните производства трябва да се легитимират пред нотариус с актуален документ за самоличност.

ЗА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ съгласно чл. 13 ЗБЛД:

1/личната карта;

2/ задграничният паспорт;

3/ шофьорската книжка.

ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРАЖДАНИ съгласно чл. 57 ЗБЛД:

1/ националния си документ за задгранично пътуване.

НЕ СА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.

Предвидените в чл. 14 ЗБЛД

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност:

1. карта на бежанец;

2. карта на чужденец, получил убежище;

3. карта на чужденец с хуманитарен статут;

4. временна карта на чужденец;

5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;

6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;

7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;

8. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство;

9. временно удостоверение за напускане на Република България;

10. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец.

(2) На пребиваващите в Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване – разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1030/2002“.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) На продължително или постоянно пребиваващите в Република България чужденци – членове на семействата на граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС са упражнили правото си на свободно придвижване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, се издават документи за пребиваване – „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) На гражданите на ЕС, които не са български граждани, на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и на гражданите на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно придвижване съгласно българското законодателство и обвързващите норми на правото на Европейския съюз, се издава удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) На акредитираните в Република България служители в дипломатическите и консулските представителства на други държави или в представителства на международни организации Министерството на външните работи издава карта по чл. 59, ал. 5 при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет; картата удостоверява техните привилегии и имунитети съгласно международното право, а при необходимост я представят при влизане и пребиваване на територията на Република България.

(6) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица, се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.

ЛИЦЕ, което не владее/ говори български език, за да извърши производство пред нотариус, трябва да има назначен преводач.

Преводач може да е всяко лице, което владее български език и „чужд“ език, на който може да общува с лицето, което се нуждае от превод /чл. 582 от ГПК /. Не е необходимо преводачът да е лицензиран да извършва преводи. Лицето не трябва да е в родствени връзка с лицето, на което ще превежда, както и да не се ползва от документа, за чието удостоверяване превежда /чл. 584 от ГПК, чл. 585 във връзка с чл. 170 ГПК и по чл.290 от НК /.

За да бъде назначено за преводач, следва да се легитимира с актуален документ за самоличност.

ЛИЦЕ, което е неграмотно или има физическо заболяване, някакво затруднение /болест, старческа немощ/, което му пречи да се подпише и да изпише имената си собственоръчно, може да извърши удостоверяване на волята си, чрез снемане на отпечатък.

Отпечатъка се снема както следва, започвайки от палеца на дясната ръка, като ако не може да бъде снет отпечатък от него се описва причината и се преминава към следващия пръст. Ако пръстите на дясната ръка липсват и няма как да се снеме отпечатък от тях, то се снема от лявата ръка.

НОТАРИАЛНО УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ПОДПИС:

Това производство има за цел да удостовери волята на лицето, от което изхожда изявлението. Нотариусът удостоверява, че лицето се явило лично, положило е подписа си върху документа, с чието съдържание се е запознало, както и че е наясно с произтичащите от действието си последствия.

Таксите за този вид нотариалната заверка са различни в зависимост от броя на лицата и  съдържанието на документа: без материален интерес се изчислява по точка 5 от тарифата; за документ с материален интерес се изчислява по точка 10 от тарифата (за двустранни изявления- например договори) или по точка 12 от тарифата (за едностранни изявления- например разписки, молби за заличаване на ипотеки, записи на заповед).

НОТАРИАЛНО УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ПРЕПИС /чл. 591 ГПК/:

Това производство има за цел съставянето на документ, идентичен с оригиналът предоставен за съставянето му. Удостовереното копие има силата на оригинал.

За неговото съставяне документът трябва да бъде предоставен в оригинал, от който да се направи копие, което да бъде удостоверено.

Таксите за този вид нотариалната заверка се събират по точка 6 от тарифата, съответно броя страници снети от оригинала /да кажем диплома за висше образование- обикновено те се състоят от 2,3 или 4 страници на първообраза/. Важен е броят страници на оригинала, а не на броят страници събиращи се във формат А4.

НОТАРИАЛНИ ПОКАНИ /чл.592 ГПК/:

В случай, че желаете да приканите някого да извърши нещо, да се въздържи от извършването на определени действия, да ви плати дължима сума, да ви предаде владение върху определена вещ, недвижим имот и др., да изкупи вашата или да ви продаде собствената си идеална част от съсобствен имот и прочее, можете да отправите писмена покана до него. Това става посреством нотариус. Необходимо е да предоставите изявлението, което отправяте до лицето минимум в 3 еднообразни екземпляра, които да съдържат вашите данни, данните на лицето, което желаете да уведомите, данните на нотариуса, чрез чиято кантора правите уведомяването, както и самото ви изявление. Документите трябва да бъдат подписани от лицето, от което изхождат, но могат да бъдат депозирани в нотариалната кантора и от трето лице. След тяхното приемане и оформяне започва процедурата по връчване, съобразно разпоредбите на ГПК. Процедурата обхваща посещение на адреса на лицето, до което са адресирани документите.

Ако това е ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, това е постоянният му адрес, който следва да се посети минимум 3 пъти /1 от които трябва да бъде в почивен ден/, ако при първото си посещение представителят на нотариалната кантора не открие лицето или лице, което да получи документите от негово име. Между посещенията следва да има не по- малко от една седмица. При последното си посещение, ако адресатът не бъде открит, то служителят на кантората залепя уведомление. След изтичане на двуседмичен срок от залепването документите се считат за редовно връчени. Ако адресатът е Юридическо лице, то връчването се прави само в официално работни дни, в работно време по адреса му публикуван като седалище в търговския регистър.

I.ПЪЛНОМОЩНО– едностранно волеизявление на едно или повече лице/а, което/които дава/т права на др. лице/а да го/ги представлява/т.

Аз/лицето, което дава правата- УПЪЛНОМОЩИТЕЛ/ решавам кой и какво да прави от мое име и за моя сметка, давам да прави вместо мен неща, които са мое право /да ме представлява в банката, в университета, да вади и подава документи от мое име, да продаде, дари, замени или др. нещо, което е моя собственост и др./

1.УПЪЛНОМОЩИТЕЛ– лицето, което притежава собствеността, правата върху вещта: МПС /моторно превозно средство/, НИ /недвижим имот/ и др. /студентът, който е записан по програма Еразъм +, майката/ бащата, които искат другият родител или трето лице да ги представлява за вадене на л.к. и/или паспорт на детето, записването му в градина, училище и т.н.; лицето, което иска да се вадят от негово име документи; лицето, което е титуляр по банковата сметка и т.н./

2. УПЪЛНОМОЩЕН– лицето, което има право, но не е задължено, да извършва дадените му с пълномощното действия, вместо Упълномощителя.

I.1.ПЪЛНОМОЩНО ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕ– Пълномощно, в което се съдържа клауза за продажба, дарение, замяна, делба- действие, чрез което собственикът /Упълномощителят/, чрез своя пълномощник /Упълномощен/, ще се разпореди, ще продаде, дари, замени, прехвърли собствеността си в правата на трето лице.

Удостоверява се на подпис и съдържание с два последователни номера, в два еднообразни екземпляра. Единят се дава на лицето, което го подписва, др. се съхранява в тома на нотариуса за съответната година.

За да бъде извършено разпоредителното действие, за да породи пълномощното своето правно действие, Упълномощеният трябва да разполага с предваително нотариално удостоверение декларации, актуални към годината на извършване на прехвърлянето. Тези декларации са:

1 бр. по чл. 25, ал. 8 от ЗННД/закон за нотариусите и нотариалната дейност/- за постоянния адрес на декларатора, семейното му положени, гражданството му;

2бр. по чл. 264, ал. 1 от ДОПК /данъчно осигурителния процесуален кодекс/ – за липсата или наличието на задължения на декларатора във вр. с предмета на сделката /имота/ите описан/и в пълномощното;

1.бр. по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП /закон за мерките против изпиране на пари/.

I.2.ПЪЛНОМОЩНО ЗА МПС– Пълномощното за МПС може да съдържа широк обем от права. В него могат да бъдат включени както ежедневното управление и стопанисване, така и представителство пред различни институции, както и разпореждането с него- клауза за продажба, дарение, замяна, делба- действие, чрез което собственикът /Упълномощителят/, чрез своя пълномощник /Упълномощен/, ще се разпореди, ще продаде, дари, замени, прехвърли собствеността си в правата на трето лице.

Ако в пълномощното има клауза за разпореждане /дарение, продажба, замяна/, упълномощеният трябва да разполага с предварително нотариално удостоверение декларации.

Тези декларации са:

1 бр. по чл. 25, ал. 8 от ЗННД/закон за нотариусите и нотариалната дейност/- за постоянния адрес на декларатора, семейното му положени, гражданството му;

1бр. по чл. 264, ал. 2 от ДОПК /данъчно осигурителния процесуален кодекс/ – за липсата или наличието на задължения на декларатора във вр. с предмета на сделката / МПС описано в пълномощното/;

1.бр. от декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП /закон за мерките против изпиране на пари/.

ДЕКЛАРАЦИЯ– едностранно волеизявление, чрез което страната в производството „ДЕКЛАРАТОР“ декларира определено обстоятелство.

Декалрация за пътуване на дете в чужбина: Страна по това производство е единят от родителите или двамата. Целта й е да изрази съгласието на родителя/ите- настоиник/ците малолетното/непълнолетното им дете/ца да напуска/т пределите на Република България и да пребивава/т в други държави, съпровождано/и от трети лица или сами. За съставянето на такъв документ е необходимо родителя/ите да се легитимира с актуален документ за самоличнот и в качеството си на родител/и с акта за раждане на детето /може и копие/.

Пример: декларация за пътуване на дете в чужбина/, декларация за припознаване на дете/, декларация по закона за хазарта и т.н.

ЗАЯВЛЕНИЯ– едностранни волеизявления, с които страната „ЗАЯВИТЕЛ“ изразява направения от него избор по повод на обстоятелствата в заявлението.

Пример- Заявление за промяна на фонд за доброволно/ задължително пенсионно осигуряване, Заявление за отказ от наследство..

ДОГОВОР ЗА ПОПУПКО- ПРОДАЖБА/ДАРЕНИЕ на МПС:

Необходими документи:

– Регистрационен талон;

-Удостоверение за застрахователна стойност /ИЗДАДЕНО ОТ ЛИЦЕНЗИРАНА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ/;

– Декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД /за физическите лица/ и чл. 264, ал 2 от ДОПК за СТРАНАТА КОЯТО Е СОБСТВЕНИК НА ПРЕХВЪРЛЯНОТО МПС.

Ако продавача/ите или купувача/ите/ се явяват чрез ПЪЛНОМОЩНИК:

За продавачите: пълномощно, в което има изрична РАЗПОРЕДИТЕЛНА КЛАУЗА и нотариално удостоверенидекларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и чл. 264, ал 2 от ДОПК- актуални към годината на продажбата;

Ако продавачът/ите са в качеството си на наследници на собственика на МПС-то, то следва да представят Акт за смърт на собственика и Удостоверение за наследници на същия;

Ако купувачът/ите се явяват чрез пълномощник- трябва да се представи нотариално удостоверено пълномощно, от което да е видно, че пълномощникът/ците има/т право да закупуват МПС-та от негово/тяхно име.

ВАЖНО: Ако МПС е придобито по време на брак, и няма избран различен от режима на общност, то то е съпружеска имуществена общност и е собственост на двамата съпрузи, независимо, че в талона пише името само на единия от тях. Това означава, че и двамата съпрузи трябва да се явят пред нотариус или съответното и двамата съпрузи да са дали пълномощия.

Ако продавачът в момента е разведен, но към датата на придобиване на МПС е бил женен, то МПС е собственост и на него и на бившата съпруга/съпруг, освен ако в решението за развод не е предвидено друго. Ако при развода МПС е поставено в дял или изключителна собственост на единия от двамата съпрузи, то това трябва изрично да е отбелязано в бракоразводното решение, в противен случай МПС отново е собственост и на двамата бивши съпрузи.

За да бъде завършено производството/ разпореждането с МПС нотариусът кореспондира, чрез отдалечен достът със системата на КАТ. За справката е необходимо да бъдат предоставени данните на МПС-то (голям/ малък талон в цялост, така че да се чете номера на самия документ, данни за страните: продавач/и, купувач/и ЕГН и номер на актуален документ за самоличност).

Ако при извършване на необходимите справки в системата на КАТ-МВР, не е налична информация за платен годишен данък на МПС-то, следва да бъде предоставена бележка за платения данък с печат от общината, по регистрацията на МПС-то. За платежен документ не се считат бележките от Изипей, ПейПал, интернет банкиране и тем подобни.

Липсата на Годишен технически преглед и/или платена застраховка Гражданска отговорност не са пречка за извършване на разпореждането.

При прехвърляне на МПС /продажба, замяна, дарение изключва роднините по права линия- родители-дете, братя и сестри и др./ се дължи местен данък при възмездни сделки, който за различните общини е с различна ставка.

ЗАВЕЩАНИЯ

Завещанията произвеждат действие след смъртта на лицето, направило завещанието. С тях не се прехвърла собствеността към датата на съставянето им. Това става след смъртта на Завещателя/лицето, от което прави завещанието. Важат за имуществото, което лицето притежава към датата на смъртта си.


Завещанията биват два вида:

САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ:

Пише се саморъчно/ собственоръчно от лицето, от което желае да се разпореди с личната си собственост, на български или чужд език, с ръкописни или печатни букви, но не на пишеща машина или чрез друго пишещо средство.

Саморъчните завещания могат да се съхраняват, както в Завещателя, лице, на което той има доверие и е преценил, че следва да пази завещанието, така и да бъдат депозирани за съхранение в нотариална кантора. Лично Завещателят или трето лице може, на което той е предоставил Завещанието може да депозира завещанието в оригинал при нотариус. Нотариусът съставя протокол за приемане на завещанието и в тридневен срок уведомява за приетото завещание Агенция по вписванията. Агенция по вписванията получава и регистрира информация за името и ЕГН на завещателя и кой нотариус съхранява завещанието. Електорнен екземпляр за това уведомяване се качва и в единната система за достъп на нотариусите. Обявяват се само данните ОТ КОГО е направено завещанието, КОЙ го е депозирал, както и при КОЙ НОТАРИУС се съхранява, но не и какво е неговото съдържание.

Текстът на завещанието се обявява след смъртта на лицето при представяне на препис-извлечение от акта за неговата смърт и удостоверение за наследници.

За да се снабди с легитимен документ за собственост след обявяването на завещанието, препис от него трябва да бъде вписан в Агенция по вписванията. Ако в обхвата на завещателните разпореждания влиза собствеността върху недвижим/и имот/и, то лицето в чиято полза е направено Завещанието трябва да се снабди с данъчна оценка и схема и/или скица.

НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ:

Извършва се от нотариус, който съобразно волята на завещателя и на база на представените от него документи /ако завещанието включва в обхвата си недвижим/и имот/и/и трябва да се представят актове за собственос, данъчни оенки, схеми и/или скици/, в присъствието на двама свидетели съставя завещанието. Оформеният и одобрен от завещателя документ се подписва лично от него, от нотариуса и от свидетелите, след което се депозира за вписване е Агенция по вписванията.  

В този случай освен данните на участниците публични стават и разпорежданията направени от завещателя.